ru

Болград туристический


Символът на българския дух в Бессарабия –
- Спасо-Преображенски събор

          На 29 юни 1833 г. в центъра на младия град Болград на големия площад Иван Никитич Инзов и протоиерей Василий Пуришкевич са положили първите камъни във фундамента на трипрестолната камена църква в името на Преображението Господне. Строителството заело повече от пет години,
и на 15 октомври  1838 година беше осветена от Архиепископа Кишиневски и Хотински Преосвещенният Димитрий, а страничните и олтари – на Иоанн  Предтеча на 17 октомври  и Михайловски  на 18 октомври.
Преображенският събор в гр.Болград е не просто произведение на архитектурата в стила на класицизъм. Това е символ на град Болград – столицата на бесарабските българи, символ на всичко българско в Бесарабия.
Съхранени са интересни факти за историята на строителството на храма, които говорят за много, и най-главно – за нашите предци, дошли тук много отдавна и освоили тези диви земи, които във времената на Екатерина на географската карта били обозначении като «Дива нива»…
…А се почнало всичко от това… От другата страна на Дунава, от България, гонени от турците идват преселници и оседават на буджакските степи.  Росийското правителство наделило българите-колонисти с лготи, земи и пари, и нито едно българско семейство не е било лишено от внимание. А през 1818 година самият император Александър посетил областта, където живяли новите поданници на империята и останал  много доволен от трудолюбието и силата на духа им, а една година по-късно, на 29 декември 1819 година, подписал «Указ за предоставяне на земи на бесарабските българи във вечно ползование». Управляващия на българските колонии, майор С.Н.Малевински извикал от всяка колония по два представителя и им обявил и връчил Указа на царя. Може само да се представи радостта им! Радостта на българите е прераснала в единодушно решение: на мястото, където са получили царския Указ да се издигне величествен катедрален храм.
През 1821 година бил утвърден план за построяване на град Болград – като официален център за управление на българските общини. В строителството беше предусмотрено и строителството на събора на централния площад, към който трябвало да водят всички спланировани улици. От старшините на град Болградския окръг било решено да се построи собора на събраните на българите-колонисти пожертвования. В качеството на рабоча сила също са били българите-колонисти от всичките села на Болградския окръг, защото на 12 септември 1832 година било решено, че всеки пълнолетен и трудоспособен българин-колонист в Бессарабия трябва да отработи десет дена на строителството на храма. Най-близката кариера за камъни се намирала на 60 километра от мястото на строителството.     

Свято-Николската православна църква в гр.Болград 

      Зданието на Свято-Николска православна църква в гр.Болград е расположено в центъра на града. Църквата е построена през 1881 година на средствата на прихожаните и е осветена на 24 май същата година. Авторът на архитектурно-планировочното решение не е установен.

    Свято-Николската църква – е великолепен образец на български православен храм в тази част на Бесарабия, която била присоединена към Русия по трактат от 9 октомври 1878 г. А може и да е била построена в чест на освобождението на българите от 22-годишна румънска окупация.
Трябва да се отбележи, че съдбата на строителството на Свято-Николската църква – е някаква загадъчна тайна. Част от строителните материали, които се отнасят към строителните дела, са недостъпни в Одеската епархия. Другата част на цените материали, свързани със стрителството,  са на румънски език  и са намерили свото място в архивите на Бухарест. Руската част на фондовете  е законсервирана и не може да бъде разглеждана по технически причини. Но намерените архивни дани в Молдова, във филиала на Одеския архив, позволяват да се преработят фондовете на духовното вероизповедание и това позволява да се предположи, че Свято-Николската църква била създадена изключително от български преселници, които са преселили в Русия, спасявайки са от турското робство след Руско-турската война (1806 –1812 гг.).
По-интенсивен поток по расселването на българите се наблюдава през 1878 г. В този период, независимо от многобройния приход на Преображенския събор, се образува нова община на вярващите българи, които създават съвет, като изпълнителен орган, който е ходатайствовал пред архиепископа на Кишиневската духовна консистория, и отговарял за църковните работи на епархията, за строителството в гр.Болград на нова православна църква.
Императорския указ на Православния Синод  от 25 април от 1841 година гласял, че всички проекти за построяване на православни църкви, преимуществено трябва да бъдат построени по вкус на древното византийско зодчество. За това би могли да се използват чертежите, съставени за построяване на православни църкви от архитектор Тон.
От казаното по-горе може да се предположи, че в гр.Болград е построена православна църква Св.Николай, съгласно действащия приказ и на средства на нейните прихожане. Благочинните клирови ведомости по строителството на църквата и освещаването й отнасят към 24 май 1881 година.
По време на Великата Отечествена война църквата са използвала под склад.. В настоящо време зданието на църквата не може да служи по назначението си поради ремонтното  си състояние. Град Болград е расположен в сейсмоактивен район. През всичкото време на своето съществуване зданието на църквата е понесло няколко силни земетърсения, последното е било през 1987 година. В настоящ момент църквата се нуждае от голяма реставрация, до като напълно не се е сринала.
Но назависимо от това, днес църквата е действаща. Настоятелят на църквата отец Стефан в малкия параклис служи църковно-празничните служби за прихожаните. Параклиса е възтановен от отец Виталий (предшественик на отец Стефан). В дар на въстановяващата се църква прихожаните данасяли икони от домовете си. Трябва задължително да се отбележи, че в действащия параклис на Николската църква се намира скъпоцена икона, дарение на жителка на село Табаки. Иконата е на 300 години и е докарана е от Иерусалим. Предавана от поколения на поколения, тя стигнала до нашата Бесарабия и е почитана от нашите християни. Помещението на параклиса не е в състояние да събира всички желаещи. Но с Божа сила първите стъпки по реставрацията вече са направени. Открита е сметка в банката, създадене е смета за въстановителни работи. Има надежда, че ще зазвънят отново къмбаните на Свято-Николската църква. За да се исправи голямата човешка небрежност, поради която почти беше уничтожено свещената обител..Тук много е умесно исказването на протоиерей Александър Меня: «Реконструкция на изтребеното – е акт нравствен, реален и видим, това е изправление на злото».   

Парк «Пушкин» в гр.Болград

     С този парк днес се гордеят болградчани. Това е един земне рай в Буджакските степи, създаден от българската трудолюбива ръка.
Историята на град Болград неразръвно е свързана с името на руския генерал Иван Никитич Инзов, попечителят на преселниците на юга на Русия. Пао негово «настояние» върху основите на село Табаки през 1821 г. беше поставено началото на строителството на града. И още тогава се саждат първите дървета в този обществена градина. И постепенно, с време, били посяти 18 хиляди различни плодови и горски дървета,  4 хиляди храсти  грозде.
Макар че в историята този факт не е зафиксиран, но от на уста, от поколение на поколение, се предала една легенда за историята на нашия град, пряко свързана с името на А.С. Пушкин. Само за няколко часа, минавайки от Измаил към Льова, се  спрял поета в град Болград. По разрешение на генерал И.Н.Инзов и заедно с генерал И.П.Липранди той посетил управляващия на българските колонии майор Малевински. Може би, именно през тези часове от пребиваването му в град Болград, а може би по-късно в гр.Кишинев,  Пушкин  чул легендарната история за бележития хайдук (бандит) – българин Георги Кирджали, от отряда на който се бояли всички богати хора от Днестъра до Дунова през 20-те година на миналото столетие. Счита се, че именно той е станал прототип на на героя на неговата повест «Кърджали».
Може би именно през тези часове от предиваването му в град Болград» на брега на тихото езеро усамотено стоя поетът». «Кърджали был родом булгар (болгарин)» - тъй започва А.С.Пушкин своята повест за романтичната съдба на този смелчага, чието семейство живяло недалеч от гр.Килия, в бесарабско село сред преселниците.  Може би именно през тези часове от предиваването му в град Болград  «на брега на тихото езеро усамотено стоя поетът». Но това предположение на поета Ион Ватаману, както и това Пушкин е почивал под дъба в обществената градина, и може би затова сега се нарича парк им. Пушкин, може да се отнесе към разряда на факти вероятни, допустими, но далеч не очевидни. Но вероятно е имало повод или причина по която А.С.Пушкин впоследствие ще пише: «…что живут семействами болгары, храня родительские нравы»
Възможно, съвременниците затова са свързали с  името на Пушкин, защото е имал добри отношения с И.Н.Инзов, под наблюдение на който е бил поета в Кишиневското изгнание. Поднадзорният Пушкин – живял в дома на генерала и бил волен в своите действия.

                     Олимпий Панов (паметна плоча)

      Олимпий Панов е един от героите на национално-освободителното движение на България. Виден български деец, опълченец по време на Руско-турската война 1877-1878 гг., участник е на три войни и на 12 сражения, съратник на Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев.
Ражда се на 17 юни 1852 г. в с.Тараклия, Бесарабия.Едва десетгодишен постъпва в Болградската гимназия, която завършва блестящо през 1868 година. Продолжил образованието си като степендиант на Болградската община в Букурещ и Париж. Сближил се е с българските емигрантски революционни среди. Олимпий Панов подпомага особенно активно Болградския комитет в набирането на доброволци за създаващото се опълчение през пролета на 1877 година. Участвал в почти всички походи и сражения, той служил след Освобождение в българската армия, като се изявява особенно ярко в Сръбско-българскат война (1885 г.). След Сръбско-българската война поради стратегическия  военно-политически замисъл на антикняжеските сили, България се изправя на прага на гражданска война. О.Панов, поемайки огромна отговорност и риск, се решава на саможертва, за да спаси любимото Отечество от междуособици.
Олимпий Панов обаче е подведен от Стефан Стамболов, целта на когото е връщането на Александър Батенберг на престол. Започва се преследването на участниците. Самият Панов бил арестуван и хвърлян в затвор. Възмутен от оскърбителния арест, майор Панов подава в отставка и прекъсва всякви контакти с диктатора. Той напуска София, но където и да попадне в България, е подложен на преследования. Отново се опитват да го арестуват, но той се защитава с оръдие в ръката. В края на краищата го принуждават да имигрирва. През Румъния той се отправя към града на своята младост – Болград, столицата на бесарабските българи.
В момента, когато я опитва да се върне, още когато е в лодката и не успява да стъпе на българския бряг – арестуват го. Обвиняват го в участие в заговора, съдят го и го разтрелват.
Бесарабските българи се гордеят със своя  сънародник и свято тачат неговата памет.

                              Болградската гимназия

      Това е първото средно учебно заведение, открито през 1857година. Вопросът за откриване на централно училище в град Болград бил решен още тогава, когато Централната колония на бесарабските български селища е влизала в пределите на Русия. Но след поражението на Русия в Кримската война и преминаването на Южна Бесарабия към Молдовското княжество, според Парижския договор (1856г.), българските колонисти искат да се предаде на училището национален характер. Болградската гимназия става първото средно учебно заведение открито поради исторически обстоятелства извън пределите на България. Основано от бесарабските българи-колонисти, училището е играло голяма роля в борбата срещу румънизацията на българските преселници отвъд Дунава. Същевременно, то е било център за съхраняване и развитие на българската възрожденска култура, на която се гледало като на «небесна звезда, която озарява жаждата за знания на българската младеж».
         Парадоксално е това, че докато училището е под румънска власт, наред с румънския език, предметите са преподавали и на български език, докато след 1878 г., когато колонистите преминават към Русия, ролята на гимназията  е вече принизена, но учениците получават хубави за времето си знания. Гимназията фактически е изпълнявала ролята на национално-културен център за българското население от румънскта част на Бессарабия.
         В печатницата на гимназията са били издадени на български език около 65 буквари, учебници, календари,преводна и друга литература, редица български, периодични издания.
Функционират две библиотеки. Голямата библиотека предназначена е за преподавателитеи учениците от втора степен. Обсужва  всички жители на град Болград и се играе ролята на народно читалище. Втората, ученическа библиотека, подпомага га възпитаниците в тяхното умственно и нравственно развитие, в изучаването на български език и литература, история, георгафия на Балканския полуостров, европейската и отечественна литература, насочваше ги към борбата за освобождението на България от турското робство.
В гимназита се заражда и български любителски театър, актьорите в който са саммите ученици.
        В края на 1917г. революционният вихър доведе до преобразуване на руските училища в бесарабските български училища. Ала на скоро след завладяването на Бессарабия от Румъния, тя е превърната в румънско учебно зеведение. След 1944г. съветските власти откриват в сградата на гимназията Болградско училище №1. Но през 1994 г.на 12юни статута на това историческо учебно заведение беше възтановен от училище на гимназия и присвоено името на Г.С.Раковски. Гимназията още един път доказа че е не само учебно заведение, но и културно-просветен център, и тя трябва де е огнище на развитието на българския език и култура в Бессарабия. Тази позиция на инициаторите за откриването на гимназиятанамери подкрепа във висшите органина властта както в България, така и в Украйна.
На ден днешен гимназията носи името на Георги Савва Раковски, който в свое време допринесал много за откриването и развитието на гимназията.
         Випускниците на Болградската гимназия станаха подготвени строители на новоосвободената България. Сред тях са юристи, инженерии, доктори, учении, военни началници, хора за изкузтвото, общественни и държавни дейци: Димитър Греков – министър на правосъдието, Димитър Агура – министър на просвещението, Иван Салабатев – министър на финанси.
В Болград са живяли и слагали своите песни известни бесарабски певци, сестри Елена и Кина Янкови. Лев Желязков, възпитаник на гимназията, загинал защитавайки България от гитлеровски нашественници. Уроженец е на гр.Болград и станал герой на България.

 

©  UABESSARABIA, г.Болград, Украина 2012